May 11, 2007, 3:32 PM

***

  Poetry
991 0 5


На Паулу Коелю


Един писател... толкова открит в стремежа си
да изживее цялата Любов...
Един човек, пътуващ в неизвестното,
даряващ на душата порив нов...

Една душа, прегръщаща със обич хората,
разкриваща им нова свобода...
И МЪЖ един, обсебен от БОГИНЯТА,
родена в него от една мечта...
и следваща го неотлъчно в пътя му...

А мъдростта ú в книгите се лей!
И красотата ú огрява дните му...
Той знае, че е жив
и за какво живей!

И таз мечта е претворил в живота си -
до него има истински човек -
една ЖЕНА, разбираща сърцето му,
подкрепяща го в пътя му нелек.


10.05.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...