Dec 3, 2005, 9:07 PM

Да, аз съм

  Poetry
1.3K 0 1

                 Да, аз съм

 

Не бях се заслушвала колко е тихо,

когато във петък останеш забравен.

От картите чува се тихичко ехо

и всеки проблем ти се струва глобален...

 

Дали е от скука? Дали е неделя?

В натисната пауза със образ размазан-

нищо не правя, стоя и се дзверя

и чакам да звъннеш да кажеш „Да, аз съм”.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Турийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...