dmargaritova (Ди)
10 69
Feb 23, 2009, 10:17 AM

Да беше... 

  Poetry » Love
1005 0 4

Да беше мисъл любовта -

при тебе щеше да е тя.

В нещастието и в радостта

и късно вечер през нощта.

 

Да бе плътта ми жар -

щях с нея теб да изгоря.

И устни алено червени

на тебе щях да подаря.

 

Да бях вода на тебе щях

да бъда извор всеки ден.

И хляб да бях на тебе пак

с радост щях да отделя от мен.

 

Но всичко туй не съм сега -

момиче съм в твоя плен.

И знам, че твоята мечта

събуди скрити чувства в мен.

 

Макар пространствата да ни делят,

аз пак съм с тебе всеки ден.

А вечер късно щом заспя -

сънувам те до сутринта...

© Ди All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не да беше,тя е.Любовта е всеотдайна.
  • Не е нужно да се хареса на всички. Благодаря за мнението
  • с доня Велочес...
  • Много инфантилен стих...много клиширани рими,(мен-плен)
    Поезията е музика от думи,която като четеш,трябва да ти бърка надълбоко...
    Аз не го усетих!
Random works
: ??:??