Да беше...
Да беше мисъл любовта -
при тебе щеше да е тя.
В нещастието и в радостта
и късно вечер през нощта.
Да бе плътта ми жар -
щях с нея теб да изгоря.
И устни алено червени
на тебе щях да подаря.
Да бях вода на тебе щях
да бъда извор всеки ден.
И хляб да бях на тебе пак
с радост щях да отделя от мен.
Но всичко туй не съм сега -
момиче съм в твоя плен.
И знам, че твоята мечта
събуди скрити чувства в мен.
Макар пространствата да ни делят,
аз пак съм с тебе всеки ден.
А вечер късно щом заспя -
сънувам те до сутринта...
© Ди All rights reserved.
