Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
Apr 12, 2021, 3:45 PM

Да би бил този миг реален

  Poetry » Love
514 3 4

Да би бил този миг реален,
а не мечта обвита от мъгли!
Луната гледа образа печален,
когато надалеч си ти.


Заглъхват устни в люлякова пролет,
залепнали във захаросан мед,
мъглите сълзите си ронят,
мълчи прашасал старият тромпет.


Замръкваш отзивчиво своеволен
и плъзга се по кожата грехът.
Да би бил този миг реален,
да беше ме окъпал под дъжда!


Солена е преглътнатата жажда
под люляка потръпващ от нега́.
Да бе дошъл, да беше ме погалил,
а ти остави мене да тъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0