Apr 12, 2021, 3:45 PM

Да би бил този миг реален 

  Poetry » Love
366 3 4

Да би бил този миг реален,
а не мечта обвита от мъгли!
Луната гледа образа печален,
когато надалеч си ти.


Заглъхват устни в люлякова пролет,
залепнали във захаросан мед,
мъглите сълзите си ронят,
мълчи прашасал старият тромпет.


Замръкваш отзивчиво своеволен
и плъзга се по кожата грехът.
Да би бил този миг реален,
да беше ме окъпал под дъжда!


Солена е преглътнатата жажда
под люляка потръпващ от нега́.
Да бе дошъл, да беше ме погалил,
а ти остави мене да тъжа.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??