Dec 8, 2006, 9:41 AM

Да бях... (10)

1.8K 0 11

Да бях застанала пред теб на пътя ти,
когато спря се на околовръстното
до тези, късополите разпътници,
преструвайки се, че закъсал си...
Да бях се врътнала около кóла
във оня тъмен, задимен бардак...
Окото ти да грабна - полугола,
ти мене да награбиш, ала вкъщи чак.
Да бях и вечното присъствие
във твойте сънища, най-мокро еротични,
където нямам нужда от напътствия -
би забелязал колко съм различна...

И за таланта ми там не е нужен никой муз.
Сънувай сам, поете. Аз съм с "Максимус"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...