Да бях... (11)
с един (отнесен малко) млад поет,
а не в шамарите да се навирам
и да раздавам правосъдие наред...
Да бях си тихо пушила цигара,
творейки лирика сред синкав дим,
а не, прескачайки през бармана и бара,
да вкарам в "Пирогов" нахал един...
Да бях пропуснала покрай ухото
на глас изречените скверни думи,
че щяло да е истинска находка
ако открият клетки из ума ми...
Това, представяте ли си (?!) - от руса простакеса!
Последните и думи... Все пак съм поетеса!
© Мая Попова All rights reserved.
