Да бях...
Да бях талант като мнозина
и стихове-шедьоври да редя,
а то - на смени във завод „набивам”
и нощите за дни броя.
Да бях красавец холивудски,
мадамите да сменям всеки ден,
а то - косата побеляла,
на моята от „ нежния” рефрен.
Да бях и баровец изтупан,
със пачки и със нова лимузина,
а то - в заплати, в заеми се лутам,,
колата „ млада”, двайсет веч подмина.
Да бях художник като Леонардо,
в картини чудни да мечтая,
а то – „творя” с боята блажна,
рисунки по огради вая.
Да бях... но тук ми е късмета.
И щастие получих с любовта.
За други може да съм неизвестен,
за вас, красавици, съм дон Хуан.
Стихът е редактиран с любезната помощ от изречена (Мая).
© Христо Костов All rights reserved.
