Да бъдем други,
късно ли е вече…
а да се повторим
в друго време, в друго място.
Убежище последно, надежди мои…
да се повтори от идващата пролет,
първа прегръдка,
от идващото лято, въздишки топли,
от есента смирена, последна раздяла…
първа зима да напомни за теб.
Да бъдем други,
късно ли е вече…
а да се повторим
в друго време, в друго място…
нима така, болезнено невъзможно е!
© Петър Петров All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
