Да бъдем други,
късно ли е вече…
а да се повторим
в друго време, в друго място.
Убежище последно, надежди мои…
да се повтори от идващата пролет,
първа прегръдка,
от идващото лято, въздишки топли,
от есента смирена, последна раздяла…
първа зима да напомни за теб.
Да бъдем други,
късно ли е вече…
а да се повторим
в друго време, в друго място…
нима така, болезнено невъзможно е!
© Петър Петров All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
