Jul 16, 2011, 3:38 PM

Да бъдеш мъж

  Poetry
712 0 2

Какво е да откраднат от мечтите ти,
по пътя си ограбен да вървиш,
да плисне кръв от вените разбити и
да си привидно здрав, но вътре да кървиш.
Да се усмихваш, да си просто образ
и, уж щастлив, да тънеш в зверски гняв,
смъртно ранен, ти пак да крачиш бодър,
да виждаш всичко, даже да си сляп.
За всяка капка слънце да се бориш
и да си топъл даже в лед и сняг, и дъжд
и, щом врати заключени отвориш...
тогава си готов да бъдеш мъж!

И не какъв да е, ами един,
за който всичко винаги си струва -
решителен и непоколебим,
който обича без да се преструва!
И даже да му кажат "замини",
и даже всичко негово да вземат,
той се завръща вечно, без следи,
защото някой вярва там във него!


Пред тебе изборите винаги са два -
дали към прежното приведен ще вървиш,
или пък ще се бориш... без мечта
за място, на което не принадлежиш...
Дали ще бъдеш онзи ценен мъж
или съвременник в едно просташко племе,
дали ще израстеш сред буйна ръж
или сред опиати и хареми!?
И тръгнеш ли през огън и през дъжд,
врати заключени без болка да отвориш,
ще знаеш вече, че да бъдеш мъж
най пред от всичко значи да се бориш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...