Да ги има ли изобщо събужданията ни
Саморазмразявах и на части отливах,
сякаш запълвах празнотите в дните ти,
самоиздавах и после хиляди пъти умирах,
докато извършвах ритуалите в нощите ти,
а после след силните звуци се събирах
и свестявах със светлината в очите ти,
и наново с горещите шепоти се провирах,
докато се настанявах в мечтите ти,
за които безкрайно много настоявах,
докато се давеха надълбоко тишините ми
и после ставах и се самоуверявах,
че ми е опростено за хитрините ми...
А дълбоко в мен се блъскаха чувствата,
и наслаждаваха от миговете,
като се усмихваха една на друга мислите ни,
и сами се търкулваха и сливаха чрез телата ни,
като отговор за самата мен
и като едно доказателство за теб
- Да ги има ли изобщо събужданията ни?
© Светлана Тодорова All rights reserved.
