Да го вижда...
Вода гази. Жаден ходи.
И душата му жадна.
Много глухи коловози
се преструват на гари.
Има край.
Има и краища.
Има и светлина в тунела.
До върха в планината
водят все трънливи пътеки.
Само скитникът знае
колко много тежат крилата,
къде води началото
и дали боли свободата.
Няма бездомни послания.
Има ничии хора.
Всеки знак за безкрайност
е дилема пред Бога.
Всяка болка е светъл олтар
на обичта към ближния.
Господ много отдавна е дал
на човека сърце.
Да го вижда.
И душата му жадна.
Много глухи коловози
се преструват на гари.
Има край.
Има и краища.
Има и светлина в тунела.
До върха в планината
водят все трънливи пътеки.
Само скитникът знае
колко много тежат крилата,
къде води началото
и дали боли свободата.
Няма бездомни послания.
Има ничии хора.
Всеки знак за безкрайност
е дилема пред Бога.
Всяка болка е светъл олтар
на обичта към ближния.
Господ много отдавна е дал
на човека сърце.
Да го вижда.
© Бистра Малинова All rights reserved.
