Да имах хиляда години живот
Без капчица жалост и ни със въздишка,
да имах хиляда години живот,
за твоя едничка сияйна усмивка
със радост бих дал ги аз, моя любов!
Да можех да сгрея сърцето студено
и погледа мрачен и леденоскреж,
душата си бих я разпалил горещо
да грее кат` слънце във вечен копнеж.
Коварна, суетно капризна съдбата
не можеш измоли за капка любов...
Ликът ти в стоманеноледна гримаса
угася мечти ми, надежда и зов.
Ни намек за обич и нито надежди
ми даваш... Погубваш душата в тъга.
Очите студени под свъсени вежди
не греят във ласки за мене сега.
Подлъга с надежди душа ми ранена,
с измамни миражи на ярки звезди –
преследване празно на празна химера –
забулени тайни - фалшиви мечти...
За твоя едничка сияйна усмивка
да имах хиляда години живот,
без капчица жалост и ни със въздишка,
със радост бих дал ги аз, моя любов!
да имах хиляда години живот,
за твоя едничка сияйна усмивка
със радост бих дал ги аз, моя любов!
Да можех да сгрея сърцето студено
и погледа мрачен и леденоскреж,
душата си бих я разпалил горещо
да грее кат` слънце във вечен копнеж.
Коварна, суетно капризна съдбата
не можеш измоли за капка любов...
Ликът ти в стоманеноледна гримаса
угася мечти ми, надежда и зов.
Ни намек за обич и нито надежди
ми даваш... Погубваш душата в тъга.
Очите студени под свъсени вежди
не греят във ласки за мене сега.
Подлъга с надежди душа ми ранена,
с измамни миражи на ярки звезди –
преследване празно на празна химера –
забулени тайни - фалшиви мечти...
За твоя едничка сияйна усмивка
да имах хиляда години живот,
без капчица жалост и ни със въздишка,
със радост бих дал ги аз, моя любов!
© Христо Оджаков All rights reserved.
