Да имах силата
ДА ИМАХ СИЛАТА НА ВРЕМЕТО,
НАЗАД ВЕДНАГА БИХ ГО ВЪРНАЛА
И БИХ ИЗПЯЛА С МНОГО ОБИЧ
ПЕСНИТЕ, КОИТО СЪМ ПРОПУСНАЛА.
ДА МОЖЕХ СЪНИЩАТА В РЕАЛНОСТ ДА ПРЕВРЪЩАМ,
ЩЯХ ДА ГО НАПРАВЯ С МНОГО РАДОСТ,
ЗАЩОТО В МОЙТЕ СЪНИЩА СВЕТЪТ ПРЕКРАСЕН Е,
А ЛЮБОВТА Е ПТИЦАТА НА СВОБОДАТА...
ДА БЯХА ВСИЧКИ ХОРА ПРЕКРАСНИ КАТО ЦВЕТЕТО,
АЗ ЩЯХ ДА ГИ ДАРЯВАМ И С ДЪЖД, И СЛЪНЦЕ, И С ВЯТЪР
И БИХ ЗАКРИЛЯЛА НАЙ- МЪНИЧКОТО ЦВЕТЕ
И ЩЯХ ДА СЪМ ЩАСТЛИВА, ЧЕ ОБИЧТА БЕЗ МЯРКА АЗ РАЗДАВАМ.
ДА БЕШЕ ЛЮБОВТА БЯЛ ГЪЛЪБ,
БИХ ГО НАХРАНИЛА И ПУСНАЛА ДА ИЗЛЕТИ НА ВОЛЯ,
А ОГЛАДНЕЕ ЛИ ЗА ОБИЧТА МИ, ТОЙ ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕ,
ЗАЩОТО НИКОЙ ГЛАДЕН ЗА ЛЮБОВ НЕ МОЖЕ ДА ЛЕТИ...
ДА БЯХ И АЗ ТВОРЕЦА НА ДОБРОТО,
БИХ ВЛИЗАЛА ВЪВ ВСЕКИ ДОМ, БЕЗ НИКОЙ ДА МЕ ВИДИ
И БИХ ЗАПАЛИЛА ОТНОВО ОГЪНЯ НА ДОБРОТАТА,
ДОРИ ОТ МЪНИЧКАТА ЖАР ИЛИ ИЗСТИНАЛИЯТ ВЪГЛЕН.
ДА ИМАХ СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО,
НА ВСЕКИ ТОПЛИНА И ЩАСТИЕ С УСМИВКА БИХ РАЗДАЛА
И БИХ ОГРЯЛА С ЛЪЧИТЕ СИ И ВСЕКИ НЕПРОГЛЕДЕН МРАК,
И БИХ СТОПИЛА И ЛЕДА, ДОРИ ОТ НАЙ-СТУДЕНАТА ДУША.
ДА ИМАХ СИЛАТА НА ВРЕМЕТО,
НАЗАД ВЕДНАГА БИХ ГО ВЪРНАЛА
И БИХ НАПРАВИЛА СМЪРТТА - ДА БЪДЕ РАЖДАНЕ,
А САМОТАТА НА ГОДИНИТЕ ДА БЪДЕ СПОДЕЛЕНО ЩАСТИЕ...
© Соня Чакърова All rights reserved.
ДО СКОРО...
