Да можех...
В неделя даже Господ си почива,
но не и аз, защото съм жена.
Да можех вечер кротко да заспивам
след шантавата градска суетня.
Да можех и умора и проблеми
със мръсното бельо да съблека,
да можех да си кажа "Има време"
и възела от стрес да разсека.
Да можех да зарежа тишината,
да пея в понеделничния свят,
да върна пак безгрижието лятно
и люляци в съня ми да цъфтят.
Да можех да съм пак необуздана,
възторжена и пъстра като смях,
да бъда романтична и желана
и в шепи да събирам лунен прах.
но не и аз, защото съм жена.
Да можех вечер кротко да заспивам
след шантавата градска суетня.
Да можех и умора и проблеми
със мръсното бельо да съблека,
да можех да си кажа "Има време"
и възела от стрес да разсека.
Да можех да зарежа тишината,
да пея в понеделничния свят,
да върна пак безгрижието лятно
и люляци в съня ми да цъфтят.
Да можех да съм пак необуздана,
възторжена и пъстра като смях,
да бъда романтична и желана
и в шепи да събирам лунен прах.
© Нели Вангелова All rights reserved.
