Да можем пак да се обичаме и любим
Когато много натежи в душата.
Небето ми, щом тъмно се снижи.
Надвисват облаци светкавични,
извиват се мълниеносни бури.
Тогава плисва се от крясъка
на натежалите и тягостни сълзи.
Изливат се пороищата от сърцето
в клепачи - дъждове изсипващи.
По дланите ми трепка от съмнения
на виещия вятър в мен,
а клонките на мисли от жадувания
се чупят вътре в теб.
Да бурнем с теб, да се стихийваме,
да извалим, да ветровеем, и стопим.
Небетата да си прочистим от съмнения,
да можем пак да се обичаме и любим.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
