Jul 6, 2010, 11:44 AM

Да можем пак да се обичаме и любим 

  Poetry » Love
595 0 3
Когато много натежи в душата.
Небето ми, щом тъмно се снижи.
Надвисват облаци светкавични,
извиват се мълниеносни бури.
Тогава плисва се от крясъка
на натежалите и тягостни сълзи.
Изливат се пороищата от сърцето
в клепачи - дъждове изсипващи.
По дланите ми трепка от съмнения
на виещия вятър в мен,
а клонките на мисли от жадувания
се чупят вътре в теб. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??