Да можеше
Да можеше поне за миг
да видиш нощите ми тежки.
Дори когато пиша този стих,
от очите ронят се сълзи горещи.
Да можеше да чуеш как във мрака
за тебе някои вик надава
и как с отворено сърце те чака,
и за прегръдките ти сладки се надява.
Нощта навлиза в крайната си фаза,
а аз будна съм и още чакам.
И "Откажи се - нечий глас ми каза. -
Недей в безсънни нощи плака."
"Ти знаеш ли - му казах аз, -
че нямам и за себе си сърце,
че всичко дадох му във онзи час
и той всичко - без да знае - взе."
"Не ме обичай, Аз не съществувам,
привидно може би съм тук,
но моята душа и чувства,
одавна във ръцете са на друг."
да видиш нощите ми тежки.
Дори когато пиша този стих,
от очите ронят се сълзи горещи.
Да можеше да чуеш как във мрака
за тебе някои вик надава
и как с отворено сърце те чака,
и за прегръдките ти сладки се надява.
Нощта навлиза в крайната си фаза,
а аз будна съм и още чакам.
И "Откажи се - нечий глас ми каза. -
Недей в безсънни нощи плака."
"Ти знаеш ли - му казах аз, -
че нямам и за себе си сърце,
че всичко дадох му във онзи час
и той всичко - без да знае - взе."
"Не ме обичай, Аз не съществувам,
привидно може би съм тук,
но моята душа и чувства,
одавна във ръцете са на друг."
© Ина All rights reserved.
