Да можеше да чуе...
По пътя прашен на слова предсмъртни
пълзи в нощта простреляно сърце.
И губи се в очите мътно тъмни,
рисували довчера със перце
от хризантеми и красиви птици
разперени надежди сред жита.
Но днес накацали врабци по жици
умират от несбъдната мечта.
И толкова боли от тишината!
Лежи предсмъртното желание в калта.
Да можеше да чуе той молбата...
Куршума да не вади от вина.
Но сам изтръгна го със думи мигом
и бликна кръв на болка от лъжа.
Защо ли от любимия боли най-силно?
Молбата и не беше чул мъжа...
© Цветето Б. All rights reserved.
