ЦвететоБ (Цветето Б.)
175 2184
10.04.2020 г., 8:54 ч.

Да можеше да чуе... 

  Поезия
399 4 5

По пътя прашен на слова предсмъртни

пълзи в нощта простреляно сърце.

И губи се в очите мътно тъмни,

рисували довчера със перце

 

от хризантеми и красиви птици

разперени надежди сред жита.

Но днес накацали врабци по жици

умират от несбъдната мечта.

 

И толкова боли от тишината!

Лежи предсмъртното желание в калта.

Да можеше да чуе той молбата...

Куршума да не вади от вина.

 

Но сам изтръгна го със думи мигом

и бликна кръв на болка от лъжа.

Защо ли от любимия боли най-силно?

Молбата и не беше чул мъжа...

 

© Цветето Б. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Лиде, много ти благодаря за тези мили думи! Изключително много ме трогна!❤️
  • Цвете, твоята поезия е олицетворение на красотата на цветята, на полъха на нежния морски бриз, на болката и човешките страдания! Поезията ти е цветна, многолика, засягаща какви ли не теми. Поздравления за въздействащото стихотворение!
  • Мари, Младене, благодаря ви от сърце!❤️ Благодаря на прочелите и за сърчицата😊!
  • Силна болка блика от всеки ред на това хубаво стихотворение, за което те поздравявам, Цвете! И все пак, следва да се замислим и върху обратната страна на медала - дали в желанието си на всяка цена да осъществим мечтите си не незабравяме, че и другите имат мечти.
  • Твоето сърце е чувствителна мембрана, която реагира на цвета на въздишките, на плача на преземените криле, на сълзите на душата, Цветенце! Плени ме с тази наситена образност, подчинена майсторски на основната идея в стихотворението. Радваш ме все повече, момичето ми! ❤️ 🌈 ❤️
Предложения
: ??:??