Nov 19, 2019, 5:52 PM

Да не би да сънувам?

  Poetry » Other
695 1 0

Ако с него понечите да правите
любов за пръв път,
той ще се смали пред теб като устремила се
към хоризонта матрьошка. Малкото момче
ще се замечтае за розовите плодове на огнено-стихийната
страст, паднало на колене пред магичната богиня от звездните
си сънища. Възможно е да се уплаши, да затрепери като премръзнало
през зимата птиче, да отстъпи с боязлива крачка назад към вратата
на стаята, но сигурно ти вече ще си заключила. Не е познал, нали?
Бягството е най-бързото връщане към теб. Копринената ти рокля,
притаила напрегнат до скъсване дъх в очакване на кулминационното
докосване, ухае на потопена в сладост вселена. Това, което
виждам, усмивка ли е?
Да не би да сънувам?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...