Jan 14, 2014, 11:16 PM

Да не забравяме

  Poetry » Other
665 1 1

Уморена, уморена от фалшиви усмивки,
уморена от фалшиви сърца.
Уморена да гледам как всички
забравят за човечността.

Как всеки за някъде бърза,
как всеки навирил е нос
и за нов телефон някой хленчи,
докато друг ходи гол и бос.

Уморена от чуждо страдание,
уморена да гледам тъга,
нека по-ведро да гледаме,
нека си подадем ръка.

Нека да бъдем щастливи,
да се радваме на малки неща.
Нека живеем бурно и диво
и да не забравяме радостта. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рали All rights reserved.

Comments

Comments

  • Подкрепям! Това, че животът е труден, не означава, че трябва да ходим с увесени носове и погребални физиономии. Животът е и борба, и радост!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...