Да нямам глас, но
да изричам твойто
име.
Да бъда сляпа, но
да търся твоя
поглед.
Да съм пепел, но
да копнея за твоя
допир.
Да сме толкова
различни и
да сме така
зависими
един от друг.
Как те искам,
а колко си далеч(ен).
© София Русева All rights reserved.
Светле, общата вълна ни кара да разбираме по-добре творенията ни,нали?
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
