Да нямам глас, но
да изричам твойто
име.
Да бъда сляпа, но
да търся твоя
поглед.
Да съм пепел, но
да копнея за твоя
допир.
Да сме толкова
различни и
да сме така
зависими
един от друг.
Как те искам,
а колко си далеч(ен).
© София Русева All rights reserved.
Светле, общата вълна ни кара да разбираме по-добре творенията ни,нали?
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
