Да нямаш майка

Oct 14, 2008, 6:53 PM

Poetry » Other

518 0 6

Той никога не беше казвал "мамо"
(за него тази дума беше чужда)
Роди го и умря - като пиано,
в което няма ритъм - и пропуща...

Дори очите му не помнеха лицето,
което се усмихна - но веднъж...
Погреба майка си дарила му сърцето
(едва на ден, той беше вече мъж...)

Баща му го приспиваше със песни
(разказваше за обич и мечти).
И нейде там във миговете тесни
едно дете растеше - без сълзи...

Вятърът прелистваше години
(белязани със кървава печал)
Сплотени бяха чуждите роднини
и смисълът за щастие - по-цял...

Но той никога не беше казвал "мамо"
(така и не поиска да го каже)
Небето над очите е голямо -
и тя е там - а той ще я разкаже...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

katy_p (Катя Пачова)

2008-10-17T01:27:02+03:00

Това е историята на моя баща -и майка му и баща му умитрат в деня на раждането му, но имал е късмет да казва мамо, татко и да е обичан, от жената и мъжа, които са го осиновили, моите баба и дядо, които много обичахме всички.
vanesa_crazy (Ванеса)

2008-10-15T00:42:06+03:00

Тъжно
viliana_popova (something else)

2008-10-14T21:31:50+03:00

Просълзи ме..ДО болка истинско..!С обич!
dove_f (Полина)

2008-10-14T20:55:27+03:00

Силна творба! Поздавления.
пипи87 (Павлина Кьосева)

2008-10-14T20:23:59+03:00

да!
laddydot (Мирелла )

2008-10-14T19:01:50+03:00

браво! нещо наистина съдържателно и реално!