Той никога не беше казвал "мамо"
(за него тази дума беше чужда)
Роди го и умря - като пиано,
в което няма ритъм - и пропуща...
Дори очите му не помнеха лицето,
което се усмихна - но веднъж...
Погреба майка си дарила му сърцето
(едва на ден, той беше вече мъж...)
Баща му го приспиваше със песни
(разказваше за обич и мечти).
И нейде там във миговете тесни
едно дете растеше - без сълзи... ...