Да обгърна камъка...
... her gözyaşının altında bir dua kimsenin duymadığı...*
… с дъха си –
за последно…
преди да стихна в празното –
ограбена…
преди да ме погълне тишината
и бавно да се срина каменна
на дъното на нечия прокоба
раздрала самотата до безумие
и просейки за сетен път
до болка
да стеля
в капки дъжд безлуние
и в бели птици да се взирам
и в празното очите да дълбая
и в утрини прегракнали от търсене
по дланите прегръдки да извая…
а вместо в пръст
в постели да се вплитам
прелели от безпаметно очакване…
и всяка нощ
в съня ти да заспивам
заглъхнала
все повече…
в наслагване….
(което да ми върне тишината…)
* (... зад всяка една сълза се крие една нечута молитва...)
