Да, обичам...
Да, обичам… обичам да правя добро
(не съдете, не хвърляйте камъни).
Да, измамен светът е. И какво? И какво?
(не се вписвам в калъпа „измамени”).
Да, усмихвам се… а как, как ме боли…
(не е болка телесна… в душата е),
да, търпя… само нея, но не и лъжи,
(не и злоба… не и лъжеприятели).
Да, сънувам… сънувам цветни дъги
(не можах да привикна с мъглата).
Да, понякога плача, в очите дъжди…
(не е маска… не търпя очилата).
Да, така ми е лесно – да бъда добра
(не насилвам, не прегъвам съдбата)
Да, молитви изричам, не викам, шептя
(не от крясъци… върти се земята)
24.03.2013 г.
цикъл "Бяло перо"
Етчи - Анета С.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
