Да обичам искам, но не мога
Да обичам искам, но не мога,
че изпълва ме безименна тъга,
а дали Съдбата, толкоз строга,
крие, мечтаната от мен дъга?
Ще ви кажа, че проблемът е видим –
даже в момент, когато пиша
за човека, станал ми любим
с перо, по него що въздиша.
Много скоро станах му съпруга
чрез събралата ни страст гореща,
а сега той лъже вече друга –
зная, че с нея има среща…
Чувствам се виновна и греховна -
ах, тогава бях така наивна:
очите ми закри страст любовна,
сега съм раздвоена и противна.
Ако пък такава е Съдбата -
да се чувствам винаги греховна,
в битка с нея - аз, жената
ще запея песента любовна.
© Валери Рибаров All rights reserved.
