Да обичаш на инат
Отново скарах се със тебе,
бясна бях и казах куп неща,
с които раних те без съмнение.
Напоследък често случва се това.
Дори да кажа, че не мислех нито дума,
дори и много пъти да се извиня,
не ще успея да прогоня болката
и разяждащата отвътре ме вина.
Затова ще казвам, че те мразя,
ще плача от инат, ще ме боли,
никак не е лесно да призная
колко те обичам и как ми лисваш ти.
Убеждавам се, че като непознати
с тебе просто занапред ще сме,
но, дори да мога да излъжа себе си,
сърцето ми разкъсва се на две.
Напук на него продължавам да живея,
съдбата ми се смее може би,
че във мен безумна обич тлее
и от гордост и инат мълчи.
Въпреки че не признавам,
може да си сигурен в едно -
истинска любов не си отива със раздяла,
животът запечатва я с клеймо.
Така че, тайно, пак ще искам да те върна
и ще искам да си част от моя свят.
Днес изкуство е да можеш
да обичаш на инат.
© Марина Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аз съм на обратното мнение на канибалд - стихотворението е страхотно ,както по долу се каза,страхотен подбор на думите,идеята е много хубава, а може би привлича вниманието ми и това че намирам някои черти в него с част от живота си.Поздравления и за това произведение
-
Канибалd стихотворението ми може и да не е нищо особено, но филма мисля че е един от хубавите филмчета от българското кино по онова време. Ако не друго поне в сравнение с днешните бози може да се оцени. Вече не се прави такова кино и определено вече не се показва живота такъв какъвто е,а именно несъвършен, но истински.
-
iskam da Vi pozdravq za smislenoto stih4e mn e hubavo naistina.. unikalen podbor na dumite..
haresa mi prodaljavaite..
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
