Да обичаш на инат
Отново скарах се със тебе,
бясна бях и казах куп неща,
с които раних те без съмнение.
Напоследък често случва се това.
Дори да кажа, че не мислех нито дума,
дори и много пъти да се извиня,
не ще успея да прогоня болката
и разяждащата отвътре ме вина.
Затова ще казвам, че те мразя,
ще плача от инат, ще ме боли,
никак не е лесно да призная
колко те обичам и как ми лисваш ти.
Убеждавам се, че като непознати
с тебе просто занапред ще сме,
но, дори да мога да излъжа себе си,
сърцето ми разкъсва се на две.
Напук на него продължавам да живея,
съдбата ми се смее може би,
че във мен безумна обич тлее
и от гордост и инат мълчи.
Въпреки че не признавам,
може да си сигурен в едно -
истинска любов не си отива със раздяла,
животът запечатва я с клеймо.
Така че, тайно, пак ще искам да те върна
и ще искам да си част от моя свят.
Днес изкуство е да можеш
да обичаш на инат.
© Марина Петрова All rights reserved.
haresa mi prodaljavaite.. 