Мъжете не сънуват кротките
и не сънуват тихите жени,
сънуват вещици, които топлят
самотните им, бедни дни.
Сънуват силните и буйните,
които ги изгарят от любов,
онези неразумните и трудните,
родени не за дом, а за живот.
Онези, дето и живота преобръщат,
с очите мамят, с тялото горят
и някой ден във сънища се връщат,
защото са солта на този свят.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
