Да остана ли, моля те, кажи?
Как да замина, как да те оставя,
когато очите ти прошепват - "остани",
а устните ти трепетно повтарят - "върви"...
Погледът ти е ключ, а очите - катинар.
Ръцете ти крещят - "отвори",
а устните трепетно повтарят - "върви".
Раздялата е ад,
а самотата разрушен и опустошен град.
Колко ли влюбени се изпепелиха така?
Кой знае...?
Когато очите ти крещят -"остани",
а устните ти високо повтарят - "върви".
Ако си отида, няма да се върна повече, разбери.
Ако остана, ще се предам на сърцето си, моля те, кажи ми - "спри".
Не можах да те разбера
и ще полудея затова.
Да разкачим ли снимките ни от стените?
Непознати ли ще са ни ръцете?
А онези горещи нощи...?
Спомените казват остани,
а устните - върви...!!!
© Акбиле All rights reserved.
