Да остаряваш мисля е заслужено,
преминал обич, сълзи и любов.
От трудности лицето е спаружено,
не гледам, тръгнах Аз по пътя нов.
Да остаряваш е нещо благородно,
това е път за всеки преодолим.
В сърцата нека е свободно,
духът ни винаги да е несломим.
Да остаряваш! Пътя всеки ще премине,
младостта ще носи в себе си до гроб.
Важно е душите нищо да не срине,
на старостта сърцето да не става роб.
В.Й. 02.02.2016г
© Васил Йотов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
