Да плача така ми прилича
Аз крайречна върба съм, от тези, които не плачат,
с мойте клончета вятърът тънички мрежи плете,
а край мене на плиткото тихо приклекнал е здрачът
и ме гледа учудено, сякаш е малко дете.
Аз крайречна върба съм - без сянка... Така ви изглежда.
Ветре, своите тънички мрежи нощес разстелѝ,
ако хванеш луната, навярно ще има надежда,
да разкажа на нея съня си... Ще слуша. Дали?
Аз крайречна върба съм. Не съм разцъфтявала в бяло,
по кората ми тихо мъхът все нагоре пълзи.
Щом разкажа съня си ще стигна до светло начало,
ще заплача и аз с лековити, и светли сълзи.
Аз крайречна върба съм. Да плача така ми прилича,
а луната превърна сълзите ми в бели цветя.
Тя ми каза: Обича те нощният вятър, момиче.
В чудесата повярвай... прошепна и в миг отлетя...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
