Да победиш смъртта
Да победиш смъртта
Очите си ти затвори,
тихо в ръцете ми умри.
Тихо... в среднощната тъма
и тогава спокойна ще заспя.
Трупа ти студен ще прегърна,
но глава встрани ще извърна.
Бледото ти лице няма да виждам,
но не мисли, че те обиждам.
Смъртта глупава при нас дойде,
по-слаба е тя даже от дете.
И какво като живота отнема?
Само тялото може да превзема...
... а душата броди вечно
из пространството далечно.
И кой е по-силен от смъртта?
Само и единствено мисълта!
Очите си ти затвори,
тихо в ръцете ми умри.
Тихо... в среднощната тъма
и тогава спокойна ще заспя.
Трупа ти студен ще прегърна,
но глава встрани ще извърна.
Бледото ти лице няма да виждам,
но не мисли, че те обиждам.
Смъртта глупава при нас дойде,
по-слаба е тя даже от дете.
И какво като живота отнема?
Само тялото може да превзема...
... а душата броди вечно
из пространството далечно.
И кой е по-силен от смъртта?
Само и единствено мисълта!
© Стефка Георгиева All rights reserved.
