Да прелея по теб като песен...
...Pour couvrir ton corps d'or et de lumière...
без теб…
не разцъфва
съня ми
в усмивка
не блика дъждовно
сребриста Луна
звездите немеят
щом свири тъмата
беззвучно
разляла
снага
към…
без –
брежните
вопли на вятъра…
…
без теб…
не намирам пътека
уморено постилам
реката с листа
оглеждам те бавно
а после политам
към утрото
в длани с
деня
сбрал…
не –
тленните
фибри на залеза
...
после…
дълго отричам
че чакам зората
и бродя без –
душно
в преляла
вода…
изляла тъгата си
дишам припряно
и не –
дочакала
спирам мига…
да прелея
по теб
като песен…
