Да преминеш отвъд
Питаш ме как да преминеш
отвъд брега на живота...
Дали да издигнеш в сърцето си
храм на безсмъртната жива любов
или да запалиш фитила на дива омраза
в самотната своя душа? Или пък
ще паднеш в средата на пътя
и ще се слееш с прахта.
Нима ще чакаш
да свърши
на мислите
буйният танц
и ще намериш
в море от молитви
съдбовни решения?!
Но запали мъничко огънче обич
в храма на свойто самотно сърце
и докосни с нежна милувка
коя да е мнима душа!
Готов бъди да отвърнеш
на злото с добро,
не оставяй живота
без детски усмивки
да мине край теб!
И не очаквай манна небесна
да стовари връз теб благослов.
Не плачи, не драскай с нокти стени
и не питай има ли кой
да се трогне от болката твоя.
Съчувствие ти не търси.
Вярвай на разума,
стискай си болката,
разчитай на силата
вътрешна в теб!
А свободата?
Ти имаш ли волността
да стиснеш юмрука железен
на скрита омраза
или ще потърсиш
братска прегръдка?
И как ще достигнеш небето,
и как без другар
ще пребродиш Седемте небеса?
И можеш ли като си сам
в Звездния Хаос
да кажеш:
"Аз бях тук?!"
Или като нас
ще приемеш смъртта
като последен свой
Рубикон.
© Димитър Станчев All rights reserved.
