Тя никога нямаше да му каже, че го обича,

”вече”,

а после „още”,

и „до края”...

въпреки че думите напираха (тя беше вече голямо момиче)

беше печелила много битки „Аз срещу Себе си”,

беше изплаквала много думи,

за да не ги изрече...

и се справяше успешно

с неприятното усещане, което се появяваше в

гърлото ù, когато неизречените думи

ставаха на „бучка невъзможност”

и пареха.

Тя знаеше, че понякога трябва да премълчиш себе си,

защото другият не може да понесе истината.

„Важно ми е да си добре” вместо  „Обичам те”.

Знам, че ще ме разбереш!