Да премълчиш себе си
Тя никога нямаше да му каже, че го обича,
”вече”,
а после „още”,
и „до края”...
въпреки че думите напираха (тя беше вече голямо момиче)
беше печелила много битки „Аз срещу Себе си”,
беше изплаквала много думи,
за да не ги изрече...
и се справяше успешно
с неприятното усещане, което се появяваше в
гърлото ù, когато неизречените думи
ставаха на „бучка невъзможност”
и пареха.
Тя знаеше, че понякога трябва да премълчиш себе си,
защото другият не може да понесе истината.
„Важно ми е да си добре” вместо „Обичам те”.
Знам, че ще ме разбереш!
© Пламена Троева All rights reserved.
