Да прогледна
Да прогледна днес вън от тъгата си,
да прогледна навън от страха...
там, където расте тишината
над въпросите. Като дива трева.
Там, където, заченат под мислите,
е безкраят на моя живот
и хартиено се разлиства...
и в сърцето ми дава плод.
Да прогледна навън от тъгата си,
да прогледна навън... изведнъж...
и да плисне любов по стената
на очите ми. Като дъжд...
И да спука във мене мембраните,
натежали от мътна вода
(да нападам, да се браня,
да се скривам, да крещя...).
... Да прогледна извън самотата си,
там, където съм просто сама
и по дланите тъмнината
е като глина, за да творя.
Там, където нощем пътеките
са просто вени във мойта плът
и до една се вливат в сърцето ми,
и не бързат, не болят.
Да прогледна навън от вината си,
че съм жива и греша
и да плисне любов посред лятото
вътре в мен... като дъжд.
© Инна All rights reserved.
