i2na (Инна)
145 1101
6.08.2009 г., 13:03 ч.

Да прогледна 

  Поезия » Друга
851 0 10

Да прогледна днес вън от тъгата си,

да прогледна навън от страха...

там, където расте тишината

над въпросите. Като дива трева.

Там, където, заченат под мислите,

е безкраят на моя живот

и хартиено се разлиства...

и в сърцето ми дава плод.

Да прогледна навън от тъгата си,

да прогледна навън... изведнъж...

и да плисне любов по стената

на очите ми. Като дъжд...

И да спука във мене мембраните,

натежали от мътна вода

(да нападам, да се браня,

да се скривам, да крещя...).

... Да прогледна извън самотата си,

там, където съм просто сама

и по дланите тъмнината

е като глина, за да творя.

Там, където нощем пътеките

са просто вени във мойта плът

и до една се вливат в сърцето ми,

и не бързат, не болят.

Да прогледна навън от вината си,

че съм жива и греша

и да плисне любов посред лятото

вътре в мен... като дъжд.

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??