Има дни,
в които искам да прегърна всичко
и всеки. От любов да се разлея.
Да се усмихвам, дори и самичка.
С цялото си сърце да се смея.
И да обичам, обичам, обичам
гората и птиците, капките дъжд.
Боса по пътя да тичам,
ако ме видиш да падам, ме дръж.
Да съм слънцето на тези,
за които гърми и вали.
Да прегърна дори и онези,
които са вечно сами.
Да раздам огън и пламък,
където е пълно със студ.
И този, дето се чувстваше малък,
да се почувства вече друг.
Да бъда усмивка или сълза,
но такава, от щастие само.
В тъмното да съм светлина
и за плачещия рамо.
Нека да раздам любовта си.
Да не остане дори и за мене,
ще бъда щастлива само да зная,
че ще има кой да я вземе...