Да се беше изплюл
The work is not suitable for people under 18 years of age.
* Препрочетох го година по-късно - да, има смисъл, има значение, има душа;) Заслужава да бъде тук.
Знаеш ли какво презирам?
Твоя лъжовен имидж.
Лицето, с което се правиш пред гости,
че сме още заедно.
Твои приятели.
Мои приятели.
Наши приятели.
И ти ги лъжеш.
Знаеш ли какво ме отвращава?
Лицето, с което ме удряш.
Очите, които не ме виждат.
Виждат само омраза, враг.
И много добре знам,
че съм се подхлъзнала в зависима игра
и най-сетне излизам от играта,
за да спра да губя.
Вече знам, че няма да спечеля.
Искам само да спра да губя.
О, богове, остана ли нещо за губене?!
Бяхме заедно, имахме бъдеще.
И ти ценеше лъжливия си щастлив фейс
повече от общото ни щастие.
Даже не помисли, че може да е общо...
И да е щастие.
Да го беше подминал.
Да му се беше изплюл.
Но ти остана,
вменявайки ми вина,
за това, че изобщо си тук.
В моя дом, в който един стол не си донесъл.
Биейки ми шамари,
наричайки ме тъпа п@тка.
Ревейки за лично пространство,
докато ехото отеква
в половин празна къща.
Да ме беше подминал.
Да ми се беше изплюл.
Нямаше да боли толкова.
Сега седиш и с невинно изражение
лъжеш психолога на детето си.
На детето ни.
Бих те съжалявала повече,
ако не ме болеше толкова.
Бих имала съчувствие към теб,
ако не бях научена от теб
да получавам емпатията си обратно
под вид на ритник.
„Слаба си, виж се, на ти!“.
Да ми се беше изплюл.
Да ме беше подминал.
Нямаше да е толкова зле,
колкото да живея в лъжите ти.
Да ти се бях изплюла.
Да те бях подминала.
Да бях запазила за себе си
тази вселена, която посветих на теб...
Късно е вече.
Даденото – дадено.
Потъна в черна дупка.
Усещам как тя ме всмуква в себе си.
Но това не е влечение към теб,
ами към вселенското нищо.
Ако изобщо още искам
да съм част от нещо,
е то – голямото нищо.
Ще се изплюя на това.
Ще подмина.
Не знам колко от мен ще остане.
Но дори и тази останка,
неспособна да пише в рими,
заслужава повече,
отколкото ти някога си си помислял дори да дадеш.
Лъжи още.
Продължавай да лъжеш.
Това само доказва моето право да не съм с теб.
© Ксения Соболева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тази лична изповед е ценна, защото е автентична и искрена. И звучи много освобождаващо.
-
Много е прямо, с много болезнени думи, хората се нараняват, защото не правят компромиси или просто защото не са твоите хора!
Но човек търсещ щастие и подкрепа се обгражда именно с такива!За жалост!Може би заради някакъв урок! -
"В моя дом, в който един стол не си донесъл.
Биейки ми шамари,
наричайки ме тъпа п@тка." -
Иринакис, достоверно е, защото си е съвсем реално, така че и на живо не е толкова безнадеждно
Това лято празнувам втора година моя "ден на независимостта", който по случайност съвпада с американския и си е направо втори рожден ден :D -
Не знам дали има особена художествена стойност. Малко недодялано и сурово ми идва. Като труп, увиснал на ченгел. От друга страна, пък какво значи "заслужава да бъде тук"? Тук и оттатък, и по-нататък всеки си пише колкото и както може. Но откъм достоверност е безкомпромисно точно. Наскоро се сблъсках с подобен случай и все едно него си описала. С тази разлика, че тук има хъс някакъв, докато наживо подобни случаи са почти изгубена кауза, за жалост. Тежка тема. И много наболяла. Все повече жени се оплитат в такава лепкава паяжина, че често приживе, са почти мъртви.
-
"Вече знам, че няма да спечеля.
Искам само да спра да губя."!
Поздравявам те!