Искам в теб да се изгубя,
като в мистериозен град!
С хиляди улици непознати
и всички различни.
Едни - мрачни и тъжни,
други - светли и аванюристични.
Град с много контрасти и
хиляди нощи безсънни.
Искам да го опозная,
по артериите да се спусна!
Всяка част да пребродя,
до сърцето уморено да рухна.
Ритъма да почувствам,
в трафика от чувства да заседна.
Да усетя - как там се живее.
Да потъна, да се изгубя в тебе.
© Росица Димова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
