May 5, 2015, 7:40 PM

Да се разтворя - свобода

649 0 6

 

Да се разтворя - свобода

 

Водата е вода, за да се плиска,

да се разлива и вали.

Водата е вода и тя не иска

сама със себе си да постои.

 

Водата е вода, за да притиска

облаци над нашите глави,

когато бягаме и най не искаме,

тогава в буря се гневи.

 

Водата търси върхове

и после слиза като луда,

дълбае свойте брегове

и влачи камъни учудени.

 

Надолу, все надолу и надолу,

през равнини, гори, поля,

водата е до болка гола,

сама на себе си следа.

 

Достигнала морета, океани,

в спокойствие привидно за отмора,

водата иска да се хване

за облак и да тръгне пак нагоре.

 

Ако ми трябва свобода

и път безкраен и просторен,

ще се разтворя във вода

и ще летя със нея непокорен.

 

 botyo

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря Цвета и Магдалена, поздрави и красиви дни за вас
  • водата носи мъдростта на света... много ми допадна идеята
    и философията на стиха, и не само защото обичам водата..
    прекрасно изпълнение...
  • Прекрасно! Почувствах свободния бяг на водата. Поздрави.
  • Блодаря Ренета, благодаря Василка - успехи и хубав ден.
  • И на мен ми се иска да бъда капка вода, непокорна и луда глава! Хареса ми!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...