Да се върнеш у дома
Да се върнеш у дома
Огледай се в края на аления залез,
затвори очи,толкова красота има там,
но боли в края да си сам,следващ
умиращи листа шептящи,а в очите...
само прах.
Не тъжи,прегърни тъгата,заключи
сърцето си и в храм го превърни.
Не мисли,погледни в себе си без страх
и се изправи пред края на ...деня.
Търсиш светлината,но ето огледалото,
пропуква се от писък и стъкла очите
ти обливат,а гордостта сърцето убива,
предвещаващо безименната нощ.
Тиха тъга беляза устните студени,
от болка завладени,непокорни,
но те все още се усмихват ясно,
знещи че утрото ги чака....
....да бъдат огрени.
Ела със мен,това ще бъде шепот,
аромата на свобода безкрайна в косите
ти да вдишам и усмивката на лицето ми
ще бъде моята алена сълза за ...теб.
Поглед назад не извръщай,
време е да тръгнеш сред прекършени мечти,
все още слънцето грее над теб,
има надежда...има врата все още чакаща теб.
Пътя е безкраен,но поглед не свеждай,
полето от рози е пред теб,океан без край,
но твоя пътеводител е сърцето шептящо,
че твоя дом е отвъд края на света....
....където трябва да стигнеш
Твоя дом...твоя път...твоята сълза...
сбърка ти света,но пътят те зове,
да се върнеш у дома,да изтриеш
тази кървава сълза,това е твоята....
....съдба...
....да се върнеш у дома.
Огледай се в края на аления залез,
затвори очи,толкова красота има там,
но боли в края да си сам,следващ
умиращи листа шептящи,а в очите...
само прах.
Не тъжи,прегърни тъгата,заключи
сърцето си и в храм го превърни.
Не мисли,погледни в себе си без страх
и се изправи пред края на ...деня.
Търсиш светлината,но ето огледалото,
пропуква се от писък и стъкла очите
ти обливат,а гордостта сърцето убива,
предвещаващо безименната нощ.
Тиха тъга беляза устните студени,
от болка завладени,непокорни,
но те все още се усмихват ясно,
знещи че утрото ги чака....
....да бъдат огрени.
Ела със мен,това ще бъде шепот,
аромата на свобода безкрайна в косите
ти да вдишам и усмивката на лицето ми
ще бъде моята алена сълза за ...теб.
Поглед назад не извръщай,
време е да тръгнеш сред прекършени мечти,
все още слънцето грее над теб,
има надежда...има врата все още чакаща теб.
Пътя е безкраен,но поглед не свеждай,
полето от рози е пред теб,океан без край,
но твоя пътеводител е сърцето шептящо,
че твоя дом е отвъд края на света....
....където трябва да стигнеш
Твоя дом...твоя път...твоята сълза...
сбърка ти света,но пътят те зове,
да се върнеш у дома,да изтриеш
тази кървава сълза,това е твоята....
....съдба...
....да се върнеш у дома.
© Пламен Йовчев All rights reserved.
