Mar 14, 2012, 10:15 AM

Да се завърнеш

  Poetry » Love
670 1 3

Оставих вратата отворена,

за да се върнеш, когато поискаш.

Живея, вкопчена в спомена,

и всеки ден безумно ми липсваш.

 

Времето няма значение,

вярвайки, че ще се завърнеш.

И всяка болка и пръски съмнение

ще изчезнат, щом ме прегърнеш.

 

Няма изгубени мигове.

Всеки един към теб ме приближава.

За да те имам отново - завинаги,

всичко друго си заслужава.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...