Да се завърнеш във душата
Понесена... на пеперудени крила,
подгонена от ненаситни спомени,
крещях, мълчейки... беше тъмнина,
разчитах воплите на грешници прогонени.
Забравила за себе си... живях,
на залезите бях се... посветила,
от изгревите бягах... не посмях
на тях да се опра и да почерпя сила.
В дъжда отмивах парещи сълзи,
те по душата ми следи рисуваха,
а тялото без дух... се прероди,
в пътеките без изход бях изгубена.
И времето... се стелеше мъгливо,
полепваше по чувствата като отрова,
забързано, в минутите бе скрило
поредната си роля стара... нова.
Понесена... на пеперудени крила,
сега съм вече странна непозната,
зарових болката, прогледнах във нощта,
повиках себе си на среща за разплата.
И бях облечена във бяло... за кръщение,
успяла бях от времето да снема
беди, нахапана душа, смирение,
на Ада болката... завинаги отнела.
© Силвия All rights reserved.
