Да си намериш белята
По-голяма беля съм от Денис, да знаеш,
и за триста магарешки тръни - бодлив.
Зная скришно, че с поглед сега ме гадаеш
и се питаш смутено дали съм щастлив.
Не от щастие, мила, са тези гравюри,
върху лоба ми дето чертаят следи.
И в душата ми воя на хиляди бури,
с оня тътен тревожен на дните ехти.
Че животът ми кротко не мина в молитва,
хулиган си останах по нрав и по дух.
Всяко щастие спряло за кратко отлитна
и магия във думите хладни не чух...
Като призраци бледи преминаха всички,
дето с мене делиха постеля и сол.
И записвах проклетите спомен в срички,
неприлично самичък, нестоплен и гол...
От съдбата си нищо до днес не отричам,
просто всичко разказах пред тебе на глас.
Ако можеш беля като мен да обичаш,
то навярно беля си намерих и аз...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
