Да си с клеймо на възрастен
Стъклата по пътеката
сам Бог ли ги разпръсква?
Кой казва, че е леко
да стъпваш като възрастен?
През болката, през тъмното,
през липсата, по стръмното.
Под присмеха на дявола
да ставаш подир падане...
В сърцето ти детето
изплашено да тръпне.
Кой казва, че е леко
да се събуждаш възрастен?
На верността във смисъла
да се съмняваш винаги.
На вярата над корена
чадър да е умората...
От близо до далеко
все отговор да търсиш.
Кой казва, че е леко
да си с товар на възрастен?
От страх да е небето ти,
вина да спи в сърцето ти.
Душа на топка свита,
в съмнения обвита...
Не сме това, което
надеждите са свързали.
Кой казва, че е леко
да се разделят възрастни?
Разрязва ги различието,
възпира ги приличието.
Ботушът на омразата
по спомените гази.
Тъй трудно стига всеки
горчивата си мъдрост.
Кой казва, че е леко
да си с клеймо на възрастен?
© Дочка Василева All rights reserved.
