Да скътат непреходна Обич...
музика: http://www.vbox7.com/play:1c38a02f
Дъждът захапа яростно стъклата -
стохиляден парад сълзи.
Разстла се той върху лицата
на двете влюбени души.
Тревожно се изля пороя
в най-скръбните, добри очи.
И там, разплакан, с тях прибоя
запя с протяжни висоти.
Но чу се стон, неподражаем -
бе писък на сърца - в едно.
Разлъката за тях бе краят-
тъй както свършек на света.
Не искаха, а беше време
живот да прекроят на две.
Но щяха ли да са щастливи,
през него крачейки сами?
Във тръпката, дали, уверени
и в живия му още плам,
горяха двама? Неотдавна
кладяха огън - в тях. Голям.
Съдбовен, с съчките искреше,
подхранваше жарта от раз -
подклаждан в зимните им нощи,
ги сгряваше от силен мраз.
Поеха те по пътя на Съдбата!
Зарекоха, с целувки по чела,
да скътат непреходната си Обич...
Навсякъде! И винаги! В света!
© Петя Кръстева All rights reserved.
