Отивам да послушам тишината...
Сама отивам, долу при брега
и ще я чуя даже във вълната
разбила се във моите крака...
Във писъка на чайки ще я чуя,
във глъчката от весел детски смях,
на хоризонта в синьото, в прибоя,
в целувката на влюбени по здрач...
Във звездното небе, в луната пълна,
на малките щурчета в песента,
във пулса на земята ще я чуя,
полегнала във росната трева...
И ще я слушам, дълго ще я слушам
и мойте мисли бързо ще заспят.
В главата ми (жужащ неспирно кошер)
ще бъде мир, ще бъде тишина...
13.09.2019г.
© Сиси All rights reserved.
The work is a contestant:
Глупавият човек търси щастието в далечината, мъдрият го засажда под краката си »
Тези дни наистина са ми някак ангелски