Aug 28, 2008, 9:30 AM

Да спрем дотук 

  Poetry » Love
845 0 7
Да спрем дотук - достатъчно се наранихме,
мразим се, омразата тежи,
не стига ли това, че с теб се отчуждихме,
а как щастливи бяхме... от лъжи...
Тежи раздялата - аз още те обичам,
и си мечтая да те видя и прегърна,
така е писано със нея да си ти,
дори да мога - аз не искам да те върна.
За теб било е всичко все едно,
не те коря, затуй виновна е съдбата,
единият обичал е, той трябва да прости,
за да не страда от това душата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Random works
: ??:??