Да спрем дотук
Да спрем дотук - достатъчно се наранихме,
мразим се, омразата тежи,
не стига ли това, че с теб се отчуждихме,
а как щастливи бяхме... от лъжи...
Тежи раздялата - аз още те обичам,
и си мечтая да те видя и прегърна,
така е писано със нея да си ти,
дори да мога - аз не искам да те върна.
За теб било е всичко все едно,
не те коря, затуй виновна е съдбата,
единият обичал е, той трябва да прости,
за да не страда от това душата.
Да спрем дотук - без страх да се погледнем
да кажем - няма втори дубъл любовта,
и дали обичам те - за теб е маловажно,
щастлив да си, това желая ти сега.
Сбогом, не тъжи, така е трябвало,
утре ще съм спомен аз за теб далечен,
а любовта... остана си мечта,
сбогом, миличко избърсвам с длан сълзите,
а те обичам... бил си ми съдба.
23.08.2008 г.
мразим се, омразата тежи,
не стига ли това, че с теб се отчуждихме,
а как щастливи бяхме... от лъжи...
Тежи раздялата - аз още те обичам,
и си мечтая да те видя и прегърна,
така е писано със нея да си ти,
дори да мога - аз не искам да те върна.
За теб било е всичко все едно,
не те коря, затуй виновна е съдбата,
единият обичал е, той трябва да прости,
за да не страда от това душата.
Да спрем дотук - без страх да се погледнем
да кажем - няма втори дубъл любовта,
и дали обичам те - за теб е маловажно,
щастлив да си, това желая ти сега.
Сбогом, не тъжи, така е трябвало,
утре ще съм спомен аз за теб далечен,
а любовта... остана си мечта,
сбогом, миличко избърсвам с длан сълзите,
а те обичам... бил си ми съдба.
23.08.2008 г.
© Памела All rights reserved.
