- Защо се смееш през сълзи, малко момиче?
- Защото обичам!
Обичам да се будя с аромата на есен.
Това в мен е ритъм на живот, начало на нова песен.
Да, такава съм. Събирам звезди с очи и боса тичам по калните улици.
В ресниците ми дъждът се спира, ръце протягам и слънце лъчи там провира.
В коси си сплитам залези, от пеперуди нося нанизи.
В тъгата съм влюбена, от сън в свят събудена.