Да те хване мечта
Дъждовете ми вчера си тръгнаха.
Вече нямали нужда от мене.
Метнах две-три препаски на хълбока
и поръчах си слънчево време.
Ветровете ми днес ме напуснаха.
Щели вече да гонят Михаля.
Аз пък, с ново червило на устните
ще танцувам с космическа хала.
Страховете ми подло избягаха.
Победих ги, пущините, всичките.
Даже този от тъмното, гадния...
Нека кротко да спят на бунището!
А, мечтите внезапно се върнаха.
Някак топло и нежно ми стана.
Този свят прекалено е сбъркан,
ако нямаш мечта да те хване.
Да те вдигне от земното блато
и със теб да достигне безкрая.
Там, където искри светлината,
най-красивият полет това е.
© Керанка Иванова All rights reserved.
